„Голям“ лего фен!

Конструкциите на Лего са наистина много разпространени. Гледайки мен и моите връстници, като дете получаваш първото си лего – около 5-7 години. Докато си ученик по някакъв начин успяваш да се сдобиеш и забавляваш с още около 4-5 комплекта лего. Ако имаш късмет ще разполагаш с комлектите когато порастнеш и ще може да показваш на по-малки сестри и братя. При моя късмет като по-голям ще имате възможност да си играете и с роботи 🙂

Да речем обаче, че и за вас конструкцията на един истински камион или влак представлява голям интерес. Искате да разберете как е направен, а защо не и да си направите свой умален такъв. Разполагате с няколко лего комплекта. Трябва ли да си купувате нов? – Не и ако искате да поемете предизвикателството да направите конструкцията сам. И да – вие сте на 10 години :).

Така и аз имах възможност да се запозная с Борис Масларов, ученик от 23 СОУ „Фредерик Жолио Кюри“, на 10 години. За последните няколко години Боби има стотици сглобени конструкции (всъщност имам 365 MB снимки, но знам, че това е само малка част).

Ето и още няколко снимки:

Като голям лего фен Боби си има любима серия – Bionicle, но постоянно търси все по предизвикателни и трудни конструкци. Тук вече се намесват сериите City и Technic. Дори един от доста трудните City Harbour – 7994 не го е уплашил. Просто поредното предизвикателство. Важното е постоянно да търсите следващия по-сложен комплект, следващата по-сложна конструкция, следващото предизвикателство. Също както Боби.

От къде ли се сетих тук, че „течаща вода тиня не хваща“…

А сега накъде ще попитам аз. И ще си отговоря дори. Според мен тези конструкции могат да „оживеят“ с малко мотори, сензори и програмиране. И точно затова си имаме училище по роботика.

С 5% инжЕнерна грешка!

– Как инженер доказва, че всяко нечетно число е просто?

– 3 е нечетно просто. 5 е нечетно просто. 7 е нечетно просто. 9 е нечетно…и е грешка на експеримента!

Решението на дадена задача, особено когато в самото решение са намесени роботи, често е трудно и непредсказуемо (с 5% инженерна грешка). Поведението на робота може да е доста различно във всеки един от опитите. Затова особено при първи сблъсъци с подобни задачи се прави една основна грешка (следва се следния сценарий):

Роботът се пуска и той бърка. Променя се конструкцията. Роботът пак се пуска и пак бърка. Променя се програмата. И пак се пуска и пак се бърка и пак се променя или конструкцията или програмата. Въпреки, че изглежда логично и рационално да се работи по този начин съществува опасност да се върнете на първоначалната конструкция и софтуер и да си зададете въпроса защо въобще въведохме дадените промени.

Решението, което SAPartans откри в подготовката си за FIRST Lego League 2009 Smart Moves не е ново. Нито супер гениално. В момента, в който сме достигнали до сравнително добро състояние на конструкция и софтуер се правят 6 поредни опита. По време на опитите никой няма право да променя нито конструкцията нито софтуера. Записват се резултатите от опитите и бележки за направените грешки. Обсъждат се възможните решения накуп. Така решението на един проблем няма да направи невъзможно решението на друг проблем. Въпреки, че проблемите са обсъдени накуп решенията им се имплементират едно по едно.

Резултати от събирането на 4 примки

При шест примки отново използвахме същия подход:

Резултати от събирането на 6 примки

Което е един доста добър резултат когато роботът трябва да събере 6 примки на различна височина и с диаметър около 3-4 сантиметра като тези:

Примка

Най-хубавото е, че в работата с роботи и въобще в роботиката не можеш дори за миг да спреш да се учиш.